седмици преди последната вноска от Непослушно куче за PS4 се появи в магазините, в интернет се появи грубо изтичане на информация, за да унищожи историята и да подразни изненадата на много от играчите, които чакат играта от няколко години. Аз бях един от онези хора, които видяха проклетото изображение (нещата от необходимостта да бъдат в крак с новините), така че ще ви кажа какъв е моят опит с играта, след като казах информация в ретината си (спойлери напред).
въпрос на отмъщение
Би било доста иронично да се мисли, че човекът, който е изтекъл изображението на спойлера, го е направил. за отмъщение (Напомням ви, че ако продължите да четете, ще прекъсна историята с спойлери на играта в следващите няколко реда). И точно за това става дума в историята на The Last of Us 2, отмъщение, което самата Ели иска да събере, след като е видяла как непозната жена на име Аби убива Джоел с изключителна грубост въз основа на удари с пръчка.
Изображението циркулира из всякакви форуми и социални мрежи и, разбира се, достигна до очите ми, така че можех да знам предварително, че Джоел ще умре. Това ли беше краят на играта? Мислех. Нищо не е по-далеч от реалността. Това беше нито повече, нито по-малко от началото, кана със студена вода, която бързо ще ни постави в ситуация и ще ни насърчи да произнесем присъда в личен процес за щетите, нанесени на един от любимите ни герои.
Изкуството на измамата
Вярно е, че официалният синопсис на играта казва, че Ели започва приключение след трагично събитие, но аз отлично си спомних официален трейлър за играта, в който Джоел беше видян да казва на Ели „наистина ли си мислеше, че ще те оставя сама в това?”, така че реших, че смъртта трябва да е в края на историята. Заблуден от себе си, напълно преглътнах намерението на споменатата сцена, тъй като по-късно успях да се уверя, че това е модифицирана сцена, така че да не разкрива подробности от историята.
В играта тази фраза не е казана от Джоел, тъй като той е мъртъв, а от Джеси, добър приятел на Ели, който нямаше да й позволи да остане сама пред опасността, и показва, че в Naughty Dog имат играеше с потребителите с идеята да не дава улики за историята. Спомняте ли си онези снимки на Ели, яздеща сама кон по улиците на Сиатъл? Е, всъщност тя не е сама, а придружена от вярната си спътница Дина.
Работата на детайлите
Признавам, че в деня, когато видях образа на Джоел мъртъв, малко загубих надежда за играта, но сцената е толкова сурова, че се чувства напълно различно да я изживееш, докато я играеш. Част от тази вина се крие в невероятното характеризиране на героите, които предлагат лицеви анимации, способни да изразят всякакви чувства, без да артикулират нито една дума.
Работата в този аспект е невероятна, до точката на преживяване на истински филм във всяко кино. Любопитно е, че изглежда, че разработчиците са искали да демонстрират и покажат работата си по доста приятен начин, тъй като в един от спомените на Ели можем да играем с нея пред огледалото, просто като активираме поредица от гримаси с контролния стик . Въпреки че изглежда глупаво, това ми позволи да се насладя на техническото качество на детайлите в изражението на лицето и да почувствам Ели с удивителна естественост.
Най-хубавото е, че играта е пълна с болни детайли, които позволяват да се предаде зрелищна визия на реалния свят. Начинът, по който снегът пада от дърветата, когато се сблъскаме с клоните им, мъглата, която издишваме, когато дишаме, как виелицата размества дрехите, които носим, или дори да видим как топлата кръв на заразен човек разтапя снега малко по малко малко, са някои примери за подробностите, които са включени. Сериозно, това е лудост.
Това са неща, които вероятно остават незабелязани, но те присъстват в играта почти без да го осъзнават, и ви позволяват да почувствате играта по-истинска, отколкото бихте очаквали по заместващ начин, напълно на заден план и почти без да го забележите.
Проникнете или станете машина за убиване
Когато играете a Последният от нас, част 2 ще възстановите спомени от миналото. Играта поддържа много от механиките на първата част и на моменти изглежда твърде позната, но са включени нови функции, които работят толкова добре, че позволяват на играча да определи свой собствен стил на игра.
От една страна, можете да се скриете в храстите, да хвърляте стъклени бутилки, за да отвлечете вниманието на врагове (включително обучени кучета) и да стигнете до тази врата, която ще ви отведе до следващото ниво, без да ви видят. Или, напротив, ще успеете да отприщите гнева си и да довършите всички присъстващи с едно натискане на спусъка.
Няма да е лесно, тъй като боеприпасите са оскъдни, така че ще трябва да се научите как да управлявате ресурси, да създавате незабавно аптечки и различни аксесоари и накратко, да оцелявате в движение. Това импровизирано управление на ресурсите понякога ще изглежда справедливо и ограничено, усещане, което е резултат от перфектния баланс, приложен в играта. В моя случай съм играл на умерена (нормална) трудност и благодарение на обсебващия ми навик да проверявам всеки ъгъл, в повечето случаи съм успявал да се напълня с ресурси. Защото да, изследването ще ви помогне много Последният от нас 2, до степен да можете да намерите нови оръжия много по-рано.
Ако сте играли TLOU2, като сте спазвали дистанция и сте издавали възможно най-малко шум, препоръчваме ви да го играете отново, като правите точно обратното. По този начин ще можете да откриете нови поведения на враговете, да съзерцавате разчленяване с пушки и цяла лавина от абсолютно висцерална кръв, която ще ви накара да почувствате гнева, който Ели и Аби таят в себе си. До голяма степен играта се чувства напълно различна.
Това не е отворен свят, но изглежда така
Това за изследване е нещо относително и това са сценариите не са прекалено големи. Повечето от тях повтарят същата структура, с изключение на района на Сиатъл, където играта представя най-обширната си карта. В тази зона ще можем да се разхождаме между улиците в търсене на проходими сгради, но голяма част от града е отцепена и не може да се изследва, така че това усещане избледнява доста скоро.
Това е частта от играта, в която се чувстваме по-свободни, тъй като останалите нива са карти с начало и край, с някои разклонения, които позволяват изследване, но с ясно идентифициран основен път, който ще ви позволи да продължите с игра без да се губиш..
Но знаете ли какво? Без значение колко ограничена е картата, аз й се наслаждавах, сякаш беше безкрайна. Грешката е в техния дизайн, болезнен набор от нива и начина, по който героите си взаимодействат, докато вървим през района. Накратко, сцената остава жива.
Можете да се промъкнете през прозорец на сграда, като счупите стъклото, да влезете в спалня и да почувствате, че някой е живял там. И това е, че стаята има своя собствена индивидуалност, с плакати на музикални групи, бележки със спомени, неоправено легло, колекции от книги... всяка стая има прецизен дизайн, който крие истории преди пандемията, която страда в света на The Last of Us.
Паралелна история
Бихте ли могли да облечете кожата на врага и да разберете причините му? Можете ли да разберете другата страна и прости? Това е дилемата, която той ни предлага Последният от нас 2, и това е, че след първата част, в която се поставяме под контрола на Ели, за да преследваме Аби, играта ни връща в началото, за да се поставим на мястото на нейния враг, с идеята да знаем нейния произход и разберете причината за цялата тази ситуация, като повторите трите дни от историята от другата страна.
Подходът е фантастичен, но геймплеят за съжаление се повтаря (въпреки че Аби предлага по-агресивно и мощно меле и оръжия), а това може да стане уморително за мнозина. И това е, че след 20 часа игра играта все още има да извърви дълъг път, достигайки в моя случай до Общо 30 часа игра. Знаейки, че трябва да повторите 3-те дни история от другата страна, може да стане уморително и това е може би един от най-големите недостатъци, които открихме в играта.
Изследвайте, убивайте заразени или врагове, насладете се на околната среда, решете пъзел и станете свидетел на спомен от миналото. Отново и отново цикълът се повтаря, не само от страна на Ели, но и от страна на Аби, така че мнозина може да усетят определен повтарящ се послевкус в играта. Нещо, което аз виждам напълно нормално.
болката от прошката
Но ако има нещо, на което тази история ни е научила, то е, че отмъщението носи само повече болка и дори може да дойде с повече загуба. Историята на Последният от нас, част 2 Това е много необходимо, защото се занимава с много важни въпроси в нашето общество и освен това ни кара да почувстваме от първа ръка, че отмъщението няма голяма полза.
Като всяка игра, тя има своите светлини и сенки, тъй като не беше толкова новаторска, колкото беше първата част на PS3 и изглежда по-малко иновативна, отколкото може да се мисли, но наративно и технически сме изправени пред произведение на изкуството, което трябва да бъде играно да или да, и това отново е финалният щрих, който сегашното поколение конзоли заслужава.
Колкото и да боли, трябва да играеш Последният от нас, част 2 una y otra vez.